Историята на картинатаКакво се крие зад картината
Картината е съвършен пример за параноично-критичния метод на Салвадор Дали. Това е творчески процес, при който обикновени предмети създават няколко различни образа едновременно. В центъра виждаме купа с круши, която в същото време се превръща в голямо човешко лице.
Всеки детайл има своето двойно значение. Очите на лицето са образувани от предмети, лежащи в пясъка – дясното око е преобърната ваза, а лявото е играещо си дете. По цялата ширина на платното се простира и голямо куче, чийто нашийник всъщност е далечен мост с арки.
Творбата е създадена през 1938 г., на прага на Втората световна война и по време на Испанската гражданска война. Пустият пейзаж отразява тревогите на Дали за съдбата на родината му. Някои изкуствоведи смятат, че лицето на картината принадлежи на неговия покоен приятел, испанския поет Федерико Гарсия Лорка.