Историята на картинатаКакво се крие зад картината
Едуар Кортес си печели прозвището „парижкият поет на живописта“, тъй като посвещава цялата си кариера на улавянето на романтичната атмосфера на този град. Той многократно рисува едни и същи емблематични места, за да изследва как различните сезони, времето и частта от деня променят светлината и настроението по улиците.
За неговото творчество е типично майсторското пресъздаване на светещите улични лампи и техните отблясъци върху мокрите павета. В тази картина той умело използва топлите жълти и оранжеви тонове на витрините, които контрастират със студените сиви и сини цветове на парижкия здрач.
Въпреки че в средата на 20-ти век Париж се модернизира бързо, в по-късните си творби Кортес умишлено пропуска съвременните елементи. Той предпочита да запази носталгичната визия на града такъв, какъвто е изглеждал в началото на 20-ти век, преди Втората световна война.