Историята на картинатаКакво се крие зад картината
Творбата изобразява водите край Санди Хук, които са били входът към най-оживеното американско пристанище в Ню Йорк. Уилям Брадфорд я завършва през 1860 г. специално за престижна местна изложба. В бурното море той е уловил корабите в края на един ветровит ден, когато моряците си почиват след работа и наблюдават околността.
Картината е шедьовър на така наречения луминизъм – стил, фокусиран върху играта на светлината и атмосферата. Художникът е предал съвършено прехода между деня и нощта. Слънцето, прокрадващо се през гъстите облаци, отразява по водната повърхност наситени жълти и оранжеви нюанси.
Интересно е сливането на стария и новия свят, което носи силна символика. Традиционните платноходи тук плават покрай параход, който е използвал както платна, така и парни колела. Тази среща улавя тогавашния преход на Америка от платна към пара, което скоро след това изиграва важна роля в Гражданската война.